В очакване да съмне

Залостената портичка изхърква

Един синджир препасал я през кръста

Прииска ми се аз да се прекръстя

Пред къщата като пред празна църква

Приседнала в очакване да съмне

С кобилица на слабото си рамо

Подуто е едното ѝ коляно

И слепи са очите ѝ безсънни

Но дано държи, дано е още жива

Заключената къща там в мрака

Навярно тя не спи, все още чака

Човек да види в младата коприва

Виси в небето орехът прегърбен

Пресъхнала от жажда е чешмата

Ръждее изоставена асмата

Едва ли някой тука ще се върне

Но дано държи, дано е още жива

Заключената къща там в мрака

Навярно тя не спи, все още чака

Човек да види в младата коприва

Но дано държи, дано е още жива

Заключената къща там в мрака

Навярно тя не спи, все още чака

Човек да види в младата коприва