Другите

Със истини не можеш да се храниш.

Лъжата стана ежедневен лукс.

Не глъщаш недомлъвки, ближеш рани.

Скимти душата, търси цвят и вкус.

А лидерите слизат от екрана

и отпътуват дружно през нас.

Къде си ти, какво за теб остана?

Надежди шепнеш ти с прегракнал глас.

Мечти със лихва с безнадежден данък,

дори и спомените имат си цена.

С успевен другите се забавляват само.

Любовта пък се зачвуства за вина.

Кои са другите и откъде са?

Къде си ти, бе, Боже, с твойта мъст.

Надеждите ти станаха метреси,

на делника поднесли своя кръст.

Другите, другите, кажи кои са другите.

Другите, другите, кажи защо са другите.

Видяло се е вече - няма чудо,

поне си откраднете малко срам.

А вярата ни някак се загуби

в подготвения за аренда храм.

Горчива беше свободата на мечтите,

задъхана от първородна страст,

а другите, за другите не питай.

Сега къде сме ние, ти и аз?

Другите, за другите не питай.

Кажи сега, кажи ми ти къде сме ние - ти и аз.

Другите, другите, кажи кои са другите.

Другите, другите, а откъде са другите?

Другите, другите, не ги харесвам другите.

Другите, другите, кажи защо са другите?

Другите, другите, кажи кои са другите.

Другите, другите, кажи защо са други те?