Двама

Мария Нейкова

ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА

Вървят ли двама на дълъг път

и път да няма не ще се спрат.

Ще бродят близки по таз земя,

ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама да дирят брод

в тях грейва пламък за цял живот.

Той пръска искри в скръб и тъма,

ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама една съдба,

допрат ли рамо в една борба,

ще легнат чисти във таз земя,

ах, как не искам да съм сама,

ах, как не искам да съм сама.