Момчето, Което Говори С Морето

Момчето което говори с морето на някакъв странен език Аз ли бях тогава? Ти мое наследство от светлото детство, сърдечно и вечно море Всичко отминава Ах, колко години, години, години, години, години море умряха безвъзвратно? Къде са кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми море? Искам ги обратно! И ето, че идвам при теб толкова сам, толкова лош, толкова грешен И гребвам от тебе море шепа вода, глътка любов за моя ден Прекършени клонки и чифт панталонки и кърпена ризка, море Бедните ми дрешки! Ни помен от подлост, ни жажда са слава, а порив за подвиг, море В мислите момчешки И често се питам "Защо не опитам?" да вляза в ритам с теб Смело да пристъпя! Покоят сегашен, уюта домашен и делника прашен, море В тебе да изкъпя И ето, че идвам при теб толкова сам, толкова лош, толкова грешен И гребвам от тебе море шепа вода, глътка любов за моя ден Ах, колко години, години, години, години, години море умряха безвъзвратно? Къде са кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми море? Искам ги обратно! Ах как ми се иска с кърпена ризка да тръгна към риска, море Има ли надежда? Тук моето начало наивно и бяло като в огледало, море В тебе се оглеждам Момчето което говори с морето на някакъв странен език Аз ли бях тогава? Ти мое наследство от светлото детство, сърдечно и вечно море Всичко отминава Ах, колко години, години, години, години, години море умряха безвъзвратно? Къде са кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми, кажи ми море? Искам ги обратно! Искам ги обратно! Искам ги обратно! Искам ги обратно!