Вятър в пустиня

Като вятър в пустиня

любовта през мене мина.

Ти си като злато от витрина,

прегръдка от коприна,

в мистерия обвит си.

Само мой ли си кажи,

питам твоите очи?

Близо вече си,

много близо вече си.

Мой ли си кажи,

питам и душата ти?

Близо вече си,

много близо вече си.

Щом се спусне нощта и те няма

аз не разбирам,

колко е нужно да давам

и ти да ми взимаш?

Не, недей да опитваш от себе си пак да избягаш.

Любовта ми е огън, внимавай,

ще се опариш.

Само мой ли си кажи,

питам твоите очи?

Близо вече си,

много близо вече си.

Мой ли си кажи,

питам и душата ти?

Близо вече си,

много близо вече си.

Близо вече си,

приближаваш се, нали?

Черно бяло огледало,

и в него ти.

По очите ти личи,

знам усещаш го и ти.

Колко бързо ме откри,

колко близо вече си.

Мой ли си кажи,

питам и душата ти?

Близо вече си,

много близо вече си.