Ти Загуби Мен

Не, не, не, не, не, не, не... вече няма връщане. Себе си преглъщаме, чужди се обръщаме. Каза ми, че си била в най-трудните моменти с мен... и спрял часовник точен е по два пъти на ден. Бил съм си изпуснал влака, стигнал съм до дъното, очите тря'а свикнат с мрака, да прогледнат в тъмното. Тишината ни е крехка, казвам името ѝ и я разрушавам, след караници чувам я по-силно - оглушавам. Юмруците ти свити... сигурно го заслужавам. Убеждаваш ме през сълзи да ти обещавам. Ама няма... Защото беше много, много хубаво, но свърши. За*бал съм всички мърши. С много бил съм, вече няма ко' да ма прекърши. Ти загуби мен, както губеше си вещите. За жалост вещ не бях със виното и свещите. Понякога и двамата за нас пак ще сещаме, но вече като непознати ще се срещаме. Звездите нощем идват и без никой да ги носи. Отдавна ти не грееш, тъмна като абанос си. Винаги въртяла си се само в свойта ос и... сега ти е момента да се питаш със кого си, и защо си. Отговаряш на въпроса със въпроси. Не, не, не, не, не, не, не... вече няма връщане. Себе си преглъщаме, чужди се обръщаме.