Елмаз и стъкло

Там, на хълма в лъчисти небеса

Рубинената кула издигаше снага

Там отдавна живеела сама

Жестока, но прекрасна красивата жена

Нощем, в мрака, в плен на самота

Аз чакам да я видя, но не чака тя

Но не чака тя

О-о, но достатъчно било

О-о, зад високото стъкло

О-о, да застане тя, за да я видя аз

Тя със своя странен поглед е могла

Да превръща хора във вещи със сърца

И ето, аз съм тук в рубинената кула

Превърнат съм напук в кристално огледало

В безропотно стъкло

О-о, но достатъчно било

О-о, като елмаз и стъкло

Се огледа тя, за да я видя аз

Без да мога обич да получа

Аз живея като птица без криле

И навярно няма да сполучиш

Ти, мое сърце

Без да мога обич да получа

Аз живея като птица без криле

И навярно няма да сполучиш

Ти, мое сърце

Без да мога обич да получа

Аз живея като птица без криле

И навярно няма да сполучиш

Ти, мое сърце

Без да мога обич да получа

Аз живея като птица без криле

И навярно няма да сполучиш

Ти, мое сърце

Ти, мое сърце