Необясними Неща

Мой стих в теб открих някога, надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Неясна власт погубва в нас нежност и вяра, и гори без вик лобовта. Забравям аз за твоя глас - в тази нощ странна стават тайнствени неща. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Стихийна страст руши във нас радост и думи, и ранява мойто сърце. В среднощен мраз ще чакам аз твоите стъпки, ще протегна две ръце. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Неясна власт погубва в нас нежност и вяра, и гори без вик лобовта. Забравям аз за твоя глас - в тази нощ странна стават тайнствени неща. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни. Мой стих, в теб открих някога надежда, мой ден, светъл ден, пак ми я върни.