Memory

Куплет 1

Помниш ли ме още,

вярваш ли, че можем

да летим над света.

Времето пред мене

вечно се променя,

аз искам да те помня все така.

Градът далече тръпне в мътен дим.

Настана време да се разделим.

Куплет 2

В мрака се изгубих,

утеха не намерих

да дочакам сетния си ден

В съня ми ще остане

споменът за тебе.

Аз искам да те помня все така

Градът далече тръпне в мътен дим.

Настана време да се разделим.

Припев

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежи прилепите в мрака.

Утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

Бездомна, безнадеждна и унила,

ръката своя в мойта силно впила.

И до сърце ми, скръбен лик склонила,

аз искам да те помня все така.