Светът не вярва в стари богове

Светът не чака нова Богородица

Светът си знае както две и две какво е безизходица

Въртиш се нощем в тясното легло в безсъние хроническо

И нявгашното пещерно тегло изглежда ти епическо

И сто годишните войни

И бутафорните нашествия

И тези реформаторски войни

Без никакви последствия

Без никакви последствия

И онзи доктонерски патос, залял трибуните и пресата

Светът забрави всичко свято и всичко сменя в интересите

Светът не иска и да знае

Kакво ще му се случи скоро

Начало ли е, или краят

Светът е схванат от умора

А ти на себе си се помоли

И вярата ти нека е всесилна

Моли се, докато те заболи

Защото всяка болка е

Защото всяка болка е

Родилнa

Защото всяка болка е

Защото всяка болка е

Родилнa