Присъда

Най-истинската обич във живота ми

С лъжовни думи ти отне

Най-пазеното кътче в душата ми

Без срам и жалост ти превзе

В сърцето ми угасна светлината

Море от бездна и тъма

Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш

Във сърцето му ще бъда само аз, само аз

И когато те прегръща, пак към мен да се обръща

Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

Най-истинската обич в живота ми, отново ще си върна, знай

През ада ще премина

Ако трябва и ада ще превърна в рай

Отново ще забие и сърцето ми

В море от радост и цветя

Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш

Във сърцето му ще бъда само аз, само аз

И когато те прегръща, пак към мен да се обръща

Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш

Във сърцето му ще бъда само аз, само аз

И когато те прегръща, пак към мен да се обръща

Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш

Във сърцето му ще бъда само аз, само аз

И когато те прегръща, пак към мен да се обръща

Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"