Ах, морето...

Сянка на птица

Над късните плажове слиза,

Бяга, подобно на палав хлапак, бриза

Пясъчни спомени ронят се пак,

Вече усещам предесенен знак,

Слънцето бавно загръща се

В облачна риза.

Все по-студена е всяка вълна,

Ала надежда има една...

Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.

Сянка на птица от морския бряг литна,

Сякаш душа на самотен моряк скитник.

Кой ще опита сега да я спре?

Нейно е силното синьо море,

Нейният път ще чертаят отгоре звездите...

Бряг си намира всяка вълна

И надежда има една...

Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.

Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.

Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.