Странно просветлява смръщеният ден,
спомен загорчава - тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите ѝ пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето - не,
ако се докоснем в кратък миг поне
ще избухне огън, ще ни върне там.
Няма връщане насам.
Тя бе любов.
Тя бе любов.
Реже като нож
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа ме светът,
всеки се завръща своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не.
Тя бе любов.
Тя бе любов.
Реже като нож
и няма ден, и няма нощ.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не.
