Крепост

Тръгваш без посока, скиташ по света

Нарани дълбоко моята душа

Как да те открия? Без адрес си ти

Твоя свят е пълен със лъжи

Мъжката природа тъй и не разбрах

Обещава вярност, а дарява грях

Свикнах да прощавам твоите грешки аз

Докога над мен ще имаш власт?

В крепост от лъжи ме заключи ти

Как да се спася, как да се спася?

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

Не, тя жадува път и светлина

Тя жадува смях и топлина

Тръгваш ти отново за пореден път

И на любовта ми пак обърна гръб

И ще си останеш скитник цял живот

Който търси своя бряг и брод

В крепост от лъжи ме заключи ти

Как да се спася, как да се спася?

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

Не, тя жадува път и светлина

Тя жадува смях и топлина

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

В самота обречена, със сърце разсечено

Моята душа болна да убиеш, не, не можеш

Не, тя жадува път и светлина

Тя жадува смях и топлина