(Ама, нали, то и аз не зная какво е точно…)

Ръцете ми окапват бавно, а по тялото ми са забити хиляди парченца от натрошено стъкло, които всъщност, колкото и да се опитвам да изтърся, те се забиват по-навътре и по-навътре, което е абсолютно пълен абсурд! Противоречие след противоречие, и после пак не си намирам главата там, където последно я оставих. И всичко беше огледално на един провал, който не можех да видя. И после чувах само едно постоянно жужене, което се приближаваше все по-близо, и по-близо, и колкото и да бягах от него, то продължаваше да ме преследва. Птиците изведнъж се превиха на две, и изчезнаха. И то не като да отлетяха, ами просто изчезнаха! Светът - после и той изчезна. А ти и аз се бяхме намерили сами там, и щом се предадох, автоматично цялото съмнение изчезна, то цялото изчезна…

В очите ми хвърляте ярост и прах

В главата си виждам аз малък олтар

Ще махнете всичко, ще махнете мен

С цветя обсипете ни и в тоя ден

Свалям съмнението, махам страха

Падам надолу - таванът е син

Поглеждам нагоре - светът е в дим

Във вечността аз и ти ще заспим

Задавих се от твърде много въпросителни. След това си преплетох езика на няколко от отсрещните стълбове, които всъщност, не знам дали и те бяха там. После една жена с очи, които са като най-синьото синьо, ме гледаше от отсрещната поляна и ми се усмихна, поради незнайно каква причина. Моментът, в който го направи, погледът ѝ ме вцепени. Честно, задушавах се и не можех вече да дишам. Оглушителен писък, стените се затвориха, и после не бях аз. После нямаше аз. После и погледът ѝ ме задушаваше все повече, и повече. Но щом се предадох, автоматично цялото съмнение изчезна. То цялото изчезна - и страхът, и съмнението, и въпросителните…

И накрая стоеше само ти

Храни се от мен, после в мене ела!

Затварям очите си - виждам света

Скубя косите на случайността

Плюя в очите на реалността

Очите ти свалят от мене страха

Твоите съмнения са мойта вода

Предай се на себе си, в мене ела!

Твоите съмнения са моите деца

Коя си щом останеш сама?

Предай се на себе си, в мене ела!

Предай слабостта, коя си сега?

Предай и страха, предай се, ела!

Моя си само когато заспя

Гоним се само във твойта глава

Предай се на себе си, в мене ела

Твоите съмнения са моите деца