Infanta (Live Studio)

И когато приключи тринощното бдение

И умора прекърши лилейна снага

Час безумен настава за черни падения

Че потърсва забрава надвластна тъга

Снела скъпия пояс на румена девственост

Тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор

Из чертога заспал и нелепо тържествена

Слиза в мрачните зали на мрачен позор

Тя жаднее - и в мрака

Под сводове каменни

Дето властно я чака препълнен потир

Гръд обнажила, броди

И в пориви пламенни

Рой презрени нероди привиква на пир

Като мухи зловонни

Над блатните пясъци

Из притулни притони стълпяват се те

Кръвно вино подклажда

Нестройните крясъци

И греховната жажда неспирно расте

Утолено догаря тринощно страдание

Че прегръдки разтваря тя с огнена лъст

През очите й греят тревожни сияния

Но ликува над нея наситена Мъст

В очите утренни лъчи горят

Не ги смущава страх от тъмни срещи

Че пред сдружената им сила мрат

На гнет и мъка сенките зловещи

Намериха те търсения брод

Видяха бряг във пурпурна позлата

О, светла вяра в новия живот

Как сгряваш и повдигаш ти сърцата

И там, на тоя бряг пустинен

От вечните води и милван, и терзан

На вярна стража спрян

Един чертог старинен

Един чертог зловещ

Виши безгласен стан

В градините, мечта несмела замечтани

Трепти на страх и скръб отровната роса

И в мъртвата вода

На мъртвите фонтани

Оглеждат своя сън безсънни дървеса

До нови срещи

До нови срещи

До нови срещи

До нови срещи