Паника

През главата ми препускат мисли

рядко ме оставят в покой

в нощите ми доста често

обграден съм с хиляди стени

и чакам паника

И всяка нощ

растяща тежест

писък литва из мисловната гора

пищно утро

очаквам свежест

малко осветено от свещта

и този глас

Вече мисля

че така погледнато е чудо

Вече мисля

че така погледнато е чудо

чудо че си буден

кой говори кой говори?

Като погледна вътре в моя дух

виждам смисъл но и празнота

дъх пресечен и наострен слух

втори преход къмто тишина

изплуват спомени

само спомени

И още паника

Истина изкована

от догарящия огън на моята страст

потушен от преумора

очите не се затварят

напредва без помощ нощта

Но нали сме хора?

И търпим

Въздухът ме наблюдава

сваля дрехи и оголва мен

въздухът ме наблюдава

Един страхотен ден

стените ще ме смажат

насред разруха

и вътре съм и аз

в развалини и грохот

нов човек се ражда

Под власт и камък

изтупан е от прах

и няма паника

и няма паника

и няма паника

Няма паника във вечността

посреща ме спокоен ден

за да живее личността

човекът трябва да умре