На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас.
Едно градче със себе си заето.
Поморие се казваше градчето.
Което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде край ресторанта скучен
Паркирах мотопеда незаключен.
Поморие е нашта клетва
Почти изречена на глас
Едва на двайсет километра
отдалечено от Бургас
И тръгвахме по улички домашни
Под слънчев смях и под смокини прашни
Вървяхме млади, влюбени, транзитни
Край дворчета съвсем нелюбопитни
От нас любов тръпнеше скалата
Целувка на небето и земята
И чувах на сърцето си синкопа
Аз Пейо бях, а аз пък Пенелопа
Припев
Аз Пейо бях,
