Moyat Svyat

И отново стоя на брега на реката и загледал водата замислен мълча. Тишина и мъгла бавно скапват душата, младостта отминава както всяка мечта. И макар че от кал сме направени, Господи, аз не искам във кал да прекарам живота си. И не искам тъй ням да стоя край брега да очаквам промяна и все да мълча. Как искам да живея в един различен свят! Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад! Моят път не е твоя, нека сам да вървя! Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя! Моят свят не е твоя, искам сам да вървя! Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!