Отдавна хората говорят, че ти си тъмен летен облак.
Прииждаш бързо и отминаваш и после сто беди след теб оставяш.
Прииждаш бързо и отминаваш и после сто беди след теб оставяш.
Но да повярвам не, не мога, аз виждам слънце в твоя поглед.
С лъчи от нежност ти все ме галиш и страсти огнени във мене палиш.
С лъчи от нежност ти все ме галиш и страсти огнени във мене палиш.
И още хората говорят, че ти напомняш дъжд пороен.
Заливаш крехки треви зелени, погубваш всекиго, най-много мене.
Заливаш крехки треви зелени, погубваш всекиго, най-много мене.
Да вярвам в думи не, не искам, за мене ти си ручей бистър!
Пред тебе само аз коленича отпивам светлина и те обичам Пред тебе само аз коленича отпивам
