Пролет

Слънцето светна, ела навън,

свърши се дългия зимен сън,

щъркели идват си у дома,

пролет е, стига тъга.

Мириз и цвят, вкус на роса,

изгрева диша живот, свобода...

Мекият дъжд гали нежно пръстта,

 тихо си тръгва нощта.

Ражда цъфтеж всеки трепетен миг,

малък, невидим, а всъщност велик.

 Пак ще порастнат милиони цветя

  сякаш за миг сме деца.

Бързо растат и безброй плодове,

 няма и ден, просто за часове.

Искаш ли с теб като в детството ни,

с хвърчило навън да летим.