Lyrics

Дишам сега от въздуха и си представям как лежа, а ти до мен, още беше до мен - изгубих те. Дишам сега, въздуха ми спря, сега разбрах какво е любовта. Казват хората: "Не лъжи жена", не и своята. Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката. Мечтая да се гушна в теб и болката ми да спре. Още си спомням как ми каза, че ще плача на колене. Една жена разплакана и то по твоя вина, как си посмял да я раниш така. Това ли мислиш е любовта. Нощем не спя, все се въртя, не заспивам до късно и броя. Колко нощи без теб съм заспивал сам, липсваш ми, знам. Силната жена мрази болката, като приятел ти казвам: "Не така". Щом и мен ме ранят, продължавам напред, имаш късмет. Искам да се върнеш пак, знам, че ще те променя. Щом обичам, ще простя, стига с болката. Мечтая да се гушна в теб и болката ми да спре. Още си спомням как ми каза, че ще плача на колене. Една жена разплакана и то по твоя вина, как си посмял да я раниш така. Това ли мислиш е любовта. Мечтая да се гушна в теб и болката ми да спре. Още си спомням как ми каза, че ще плача на колене. Една жена разплакана и то по твоя вина, как си посмял да я раниш така. Това ли мислиш е любовта.
Writer(s): Spas Ivanov Lazarov, Stamatois Vasileios Panagiotopoolos, Dzhena Valentinova Stoeva Lyrics powered by www.musixmatch.com
instagramSharePathic_arrow_out