Kucheto Na Krainia Kvartal

Родих се, случайно Край кофите за смет И цял живот си патя С моя скапан късмет Не познавам баща си Той не знае за мен А майка ми избяга още същия ден Аз съм кучето На крайния квартал И тази нощ Ще си полегна Във лепкавата кал И нямам порода Родословно дърво Но имам природа И набито око Не ставам за изложба Помияр ненадарен Дори и котките не ги е Много страх от мен Аз съм кучето На крайния квартал И не помня откога Откога не съм ял Гладен и жаден Дочаках нощта Отчаян и тъжен Пак съм сам на света Самотен и беден Във жега и мраз От теб господине По-свободен съм аз Аз съм кучето На крайния квартал И някой ден ще свърша Под гумите на някой самосвал