Снегът на спомена

Снегът на спомена вали

С дъха си спомням твоите длани

Очите ти излъчват смях

Красят на утрото покоя

Обичам те, обичам те

Кажи, нали не те е страх

Да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?

Нали щастливи сме, нали?

Нали ще бъде дълга нашата зима?

Обичам те, обичам те

Минават дни, минават ветрове

Не ще угасват в нас копнежите предишни

Ще помним тези бели часове

И дворът тих, със белоцветни вишни

Очите ти излъчват смях

Красят на утрото покоя

Кажи, нали не те е страх

Да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?

Обичам те, обичам те

Нали щастливи сме, нали?

Нали ще бъде дълга нашата зима?

Снегът на спомена вали

Мелодия неотразима

Обичам те, обичам те