Наше Лято

Наше лято дълго като вечност.

Наше лято кратко като миг.

На любовна скръб ли ни обрече?

За какво ни сбра във своя мир?

С клони – вплетени ръце човешки,

със луна – лице над две лица.

И с едно дихание горещо

ти овъгли нашите сърца.

Ти не бързай лято.

Чакай миг неповторим.

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим.

Сняг ще падне, клони ще прекърши.

Лунен вятър лик ще угаси.

Но със сняг и вятър ли ще свършиш

наше лято – топъл миг красив.

Сбогом наше лято.

Сбогом миг неповторим.

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим.

Ах, поне в сърцата

ние да те задържим.

музика: Тончо Русев

аранжимент: Митко Щерев