Endorfini

Ендорфини в летен прах

Този ритъм си избрах

И на музика заспах

Смея се насън без глас

Следвам знаци в захлас

Питам, уча се, разбрах

Намирам забравена врата

В миг отварям сетива

Съдбата ни води у дома

Без да знаем за това

Смесвам цветове в дъга

Пия капки от дъжда

Появява се луна

Тичам бос по брега

Преоткрих древността

Предусещам любовта

И нежно ме поглеждаш

този век е наш

с цвят на сини езера

И тихо ме отвеждаш

Твоят свят

Е пътят към безкрайността

Намирам забравена врата

В миг навлиза светлина

Съдбата ни води у дома

Без да знаем за това

Откакто повярвах в чудеса

Всичко става на игра

Съдбата ме води до една

Малка стая с тишина