Euphoria

Очаквам експлозия от сладка агония Чудотворна амброзия и живот във утопия Мигът между преди и вечното е само един И в него застанал съм, бате, като цигарен дим Който ся е тук, а след миг ще изчезне Заглушен от огън, пламтящ от гредите в очите ми грешни Не, не, не вадя твоите съчки, не Не, не, към тебе не соча с пръст, не, не Щото всичките други сочат само към мене Слаб ми е ангела, слаба е и волята Трудно ми е да се разбирам със хората Голата полза и подлата прошка Очите ми светят като съм в природата На кой ще му пука за моите кошмари Когато сърцето ми пак се опари Когато от виното сладко вкуси устата И хлябът разчупен отдавна ми е над главата Тия хора имат само очертания Само силуетите са им останали Изведи ме от стая, пълна с празни хора Пусни ми нежна песен, легнали на двора Искам вечна тази еуфория Любимите ти редове ще повторя Изведи ме от стая, пълна с празни хора Пусни ми нежна песен, легнали на двора Искам вечна тази еуфория Любимите ти редове ще повторя Поколения се раждат и поколения умират И пак нищо ново под слънцето И мъдреците на този век не ги помни никой И в следващия Чуй ме когато дишам на пресекулки Долепи ухо за няколко секунди Слушай писъка в очите ми Искам да млъкна, всичко да помълчи Докато в мене нещо не блесне Ето виждам, че моя Радецки В мига преди да съм паднал, ще влезе Искам да съм докрая верен Да имам на кого да се облегна И да, бил съм блуден, сега намерен Като дърво нагоре с клоните си съм протегнал Високо протегнал Ще стигна някой ден При тебе Изведи ме от стая, пълна с празни хора Пусни ми нежна песен, легнали на двора Искам вечна тази еуфория Любимите ти редове ще повторя Изведи ме от стая, пълна с празни хора Пусни ми нежна песен, легнали на двора Искам вечна тази еуфория Любимите ти редове ще повторя Изведи ме от стая, пълна с празни хора Пусни ми нежна песен, легнали на двора Искам вечна тази еуфория Любимите ти редове ще повторя Еуфория, любимите ти редове ще повторя