Prashen Spomen

Прашен спомен любовта ми стана и е жива рана в душата. Как в прашен спомен да държа мечтите, да посрещам дните и тъгата. Към теб протягам си двете ръце, в молитва сляпа към твоето сърце, но мрак те залива и от мен те скрива, просто късно за нас вече е. Сега проклинам си устните аз, че те целуваха с толкова страст, но пак не те мразя, в себе си ще пазя всеки истински спомен за нас. Не се родих под щастлива звезда, любов раздадох, получих тъга, за сетен път моля пак да бъда твоя, но в живота все вървя сама. Сега проклинам си устните аз, че те целуваха с толкова страст, но пак не те мразя, в себе си ще пазя всеки истински спомен за нас.