Вторник беше

Помня всичко, сякаш беше вчера Вторник беше и валеше Твоят глас дори не потрепера Не те болеше, че с думи срина ме Каза, че обичаш друга Гледах те с очи на луда И не вярвах, че се случва с мен това Най-жестоката присъда е далеч от теб да бъда Изведнъж усетих колко мразя любовта Днес не плача, а разплаквам Днес живея да прецаквам Щом животът не е честен Аз защо да съм? Трупове след мене има Любовта ми ги убива Но дали съм по-щастлива Вярвай ми не съм! Всеки път, когато с други лягам С теб отново ги сравнявам Себе си единствено ранявам И съжалявам, как съжалявам Каза, че обичаш друга Гледах те с очи на луда Дните си не си ги спомням след това Помня само нощи тежки С дъх на алкохолни грешки И заканата да нямам милост в любовта Днес не плача, а разплаквам Днес живея да прецаквам Щом животът не е честен Аз защо да съм? Трупове след мене има Любовта ми ги убива Но дали съм по-щастлива Вярвай ми не съм! Днес не плача, а разплаквам Днес живея да прецаквам Щом животът не е честен Аз защо да съм? Трупове след мене имa Любовта ми ги убива Но дали съм по-щастлива Вярвай ми не съм! Не, не съм, съм, не, не, не съм, не, не съм Вярвай ми не съм!