2AM (Synth pop edit)

2 след полунощ е, идвам.

Случайност ли е тук, че те виждам?

Очите ни се срещат.

Усмихваш се. Без обещания.

Да, отива ни

залеза с цвят на арония.

Лудостта привлича ни.

Нямаме план в тази еуфория.

Мога ли пак да те имам?

Заедно с теб аз да дишам.

Мога ли пак да те имам?

Единствено теб, кажи?

Всичко движи ни се на каданс.

И в нас събран е целият свят.

Мога ли пак да те имам?

Единствено теб, кажи?

2 след полунощ е, идвам.

Не случайно исках да те видя.

Нямам думи аз за казване,

но сега целувам те, но не давам празни обещания.

Да, отива ни

изгрева с цвят на магнолия.

Лудостта привлича ни.

Нямаме план в тази еуфория.

Мога ли пак да те имам?

Заедно с теб аз да дишам.

Мога ли пак да те имам?

Мога ли пак, кажи?

Всичко движи ни се на каданс.

И в нас събран е целия свят.

Мога ли пак да те имам?

Мога ли пак, кажи?

Снимките черно-бели

ме гледат от стените.

Нотните листа са разпилени,

осветени от звездите.

Една любов.

Едно небе.

Една надежда.

Едно сърце.

Пак да те имам!

Пак да те имам!